• Home / Uncategorized / Конят моят приятел

Конят моят приятел


          Всеки може да каже „Хей, аз днес яздих!“, но малцина могат да кажат „Конят, който яздих днес, е мой приятел!“.

          Всеки човек има приятели. Всеки знае, че хората са със различен характер и че със всеки човек е нужен различен подход. С конете е същото. За да могат да се сприятелят човека и коня, човекът трябва да ги разбере, трябва да опознае добре психиката, инстинктите и цялата им философия. 

          И може би най-добре да започна от там. Конете са много чувствителни животни. Изпитват страх, любопитство, радост, любов дори и привързаност. За да осъществим връзка с тях, трябва да се слеем с тях. Техните емоции да станат наши. Да им покажем разбирателство и подкрепа, за да могат да ни се доверят (а и ние на тях). Трябва ние да сме водача в тяхното стадо, и тогава те ще ни следват винаги и навсякъде.Тогава и само тогава конят и човекът могат да станат приятели, даже нещо повече – могат да станат едно цяло – силата и мощта на коня и разумът на човека.

Но този процес е бавен и отнема дълго време. Изисква се голямо търпение и разбирателство, уважение и подкрепа. Защото веднъж сдобиеш ли се с такъв приятел, той ще е до теб завинаги. И колкото и преувеличено да звучи, това е истината. Не съм сигурна дали тук е мястото, на което трябва да разкажа тази история, но много искам да я споделя. И точно тя ще Ви покаже колко истина се крие зад думите ми.

Веднъж докато се разхождахме с едно прекрасно, младо конче навън, аз си заплетох крака в нещо (не помня точно какво) и паднах. В същия момент коня забеляза че аз не продължавам по пътеката и спря да ме изчака. Но аз не станах веднага, защото при падането ми си бях ударила крака. Тогава коня се наведе, подуши ме и си сложи главата точно на мястото където ме болеше. Не мисля че е нужно да продължавам с историята, но мисля, че успях да покажа какво е приятелството между човека и коня – дори и болката е обща.

И както казах… малцина са тези които тръгват по този път, още по малко са тези които успяват да стигнат до края… А дали има край?

Мария Благоева, един приятел на конете http://www.zdravets.bg

Write a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *