Преди години ходех при каскадьорите в киноцентъра в София и там за първи път имах възможността да се кача на кон. Чувството беше зашеметяващо, имах усещането за свобода, за полет, гордост от синхрона, с който заработихме. Това беше само началото… началото на нещо, което няма край!

През последните шестнайсет години, прекарани с коне, осъзнах, че те са моите учители в отношенията ни. Научиха ме как да общувам с тях, да не напускам естествените норми на уважение, разбирателство и толерантност. Един кон не разбира думите, но усеща отношението към него и днес, когато погледна внимателно някого от тях, виждам прекрасен, тих и мъдър философ.