Казвам се Николай Николов и ще Ви споделя впечатленията от едно различно място, където конете са обгрижвани и имат
възможността да живея щастливо в естествената им среда. Прекрасно кътче сред природата, зареждащо, изпълнено с положителна енергия и прекрасни коне, които уважават хората.

Никога не се бях качвал на кон. По случайност съдбата ме заведе в конна база „Здравец“. Първото, което ме привлече в базата беше стрелбата с лък. Започнах да ставам много точен след няколко урока от собственика на базата – Здравко Лесичков. Обичам да опитвам нови неща и стрелбата наистина много ми хареса.

След стрелбата Здравко ми сподели за философията Natural Horsemanship, за емоциите, който изпитват конете като: страх, радост, тъга, напрежение, доверие, вълнение, любопитство, привързаност, могат да се забавляват, дори да ревнуват.
Затова не трябва да ги насилваме. В основата на тези истински методи на работа не е просто това какво искаш да направи конят, а това как му показваш, какво очакваш да направи. От изключително значение е доброто отношение към коня. Предложи да ми покаже и да усетя удоволствието от истинската връзка с коня. Аз съм човек, който уважава всяко друго живо същество и тази философия, беше много близко до моето мислене. Може би, ако отношението, към конете беше традиционното, аз щях да откажа.

Разказа как древните хора са яздили без допълнително оборудване, което ги прави първите, които са практикували свободната езда. Тогавашните ездачи са пазили равновесие без стремената и управлявали коня без транзела в устата. Телата им трябвало да влезнат в хармония с тялото на коня. Седлата още не били измислени.

И тъка продължихме да си говорим за историята, за времето, когато конете започнали да се използват в битки, те трябвало да бъдат по-маневрени на бойното поле. Вероятно тогава се е появила транзелата- метален лост, който се слага в устата на коня и така той по-лесно се управлява. Тя прави коня много динамичен, но също така докарва изключителна болка. Тук Здравко спира за момент поглежда кончетата в манежа и продължава. Когато действието се развива на бойното поле и от динамиката на коня до голяма степен зависи живота на война и изхода на битката- залога е много голям, бих оправдал тази болка. В този случай слагаме на кантар, живот срещу болка.

Днес не използваме конете в бой. Защо тогава продължаваме да използваме трензели, шпори и други аксесоари, които докарват болка на животното?

Дълго си говорихме, разказваше ми за психологията и физиологията на коня, разказваше за тях с невероятно уважение. Беше ми интересно, научих много любопитни факти, дори бях забравил за целта на посещението ми, да яздя кон. Беше ми достатъчно да слушам и наблюдавам тези прекрасни и величествени животни. Приятните изненади не бяха свършили. Получих предложение да се  качи на коня без никакво допълнително оборудване. Без седлото усещах всяко движение на коня. В първия момент си помислих, че ще падна, но след няколко кръгчета в манежа станах все по-уверен в себе си. Краката трябваше да седят така сякаш искам да пипна земята, а глава изправена все едно искам да
пипна небето с нея. Почнах да правя упражнения за равновесие върху коня. Конят, който яздих беше на 18 години, което много ме изненада, защото изглеждаше по-добре от младите коне на други места. Впечатлих се от  отношението и спокойствието, което ни заобикаляше. Всяко едно конче беше щастливо, спокойно и живеещо в хармония с природата.

През този ден забелязах, че коня изпълнява всяка една команда на Здравко без той да използват силови методи. Конете го обичаха, следваха и му се доверяваха. Той беше много внимателен с тях, говореше им тихо и много спокойно, удоволствие беше да ги наблюдавам.

Денят мина приятно и неусетно, беше пълен, зареждащ и наситен с положителна енергия. Благодаря и се надявам Здравко да има все повече последователи в хуманното отношение и естествените взаимоотношения между коне и хора.

                                                                                                                          Николай Николов