Обичам конете и им имам доверие. Но нека започна от самото начало. Още от много малка обичам животните и ги приемам като приятели. Знаех, че като порасна искам да работя с тях, защото, когато са близо до мен чувствам спокойствие и удоволствие.

Започнах да се интересувам от езда и да търся конни бази. Един ден попаднах на конна база “Здравец“, в която основното бе хуманно отношение към конете. Реших, че ще я посетя и от там започна всичко.

Видях с какво удоволствие се работи взаимно между хората и конете, това ми хареса. Малко по малко ставах все по-близка с конете, а в един момент осъзнах, че ставаме приятели. Това значеше, че почваме да си имаме доверие. Имахме ли това, удоволствието беше гарантирано.

Започнах да яздя с все по-голяма усмивка на лицето. Усещах, че конят чувства същото – щастие. Малко по малко разбирах, че започва да ме уважава, но най-важното беше, че го прави, защото го иска и защото разбираше, че съм приятелка. Започнахме да се уважаваме, аз-коня и той-мен. От там нататък беше лесно, защото преди всичко си бяхме близки. Започнах да опитвам нови неща за мен, а приятелят ми ме наблюдаваше и знаеше, че каквото и да става аз няма да му сторя зло. Израждахме връзка. Позволявахме си да разберем и опознаем характера на другия. Заедно с това опознавахме чувствата, душите и сърцата си. Конят ме допусна до неговото сърце, а аз до моето. Той учеше мен как преди всичко да бъда добър човек. Хората са казали „Човек се учи докато е жив“ , но аз се научих да бъда човек благодарение на животните.

Вече знам, че не е важно да обучаваш със сила, а със сърце. Аз съм приятелка с животните и благодарение на тях се научих да обичам. Това е най-ценния урок, който мога да получа!!!

Даниела Асенова Грозданова